Translation sample: “The Cold War”

Студената война е термин, с който се означава продължителното напрежение и борба между Източния блок, начело със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от САЩ и НАТО, започнало след Втората световна война и продължило до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 г. Това съперничество не води до мащабни преки боеве между блоковете. Така се популяризира терминът „студена война“ от американския политолог Бърнард Барух.

The Cold War is the term used for the prolonged tension and struggle between the Eastern Bloc, led by the Soviet Union, and the Western Bloc, dominated by the United States and NATO, which began after the Second World War and lasted until the dissolution of the Soviet Union at the end of December 1991. This rivalry did not lead to large-scale direct fighting between the blocs. The term “cold war” was popularised in this sense by the American political scientist Bernard Baruch.

Въпреки това, борбата е между двете суперсили, които защитават различен подход по отношение на икономиката, политиката и т.н. – социалистическите страни от Източния блок срещу капиталистическите страни от Западния блок.

Nevertheless, the struggle is between two superpowers that defend different approaches to the economy, politics and so on: the socialist countries of the Eastern Bloc against the capitalist countries of the Western Bloc.

Успоредно с двете суперсили се събират различни страни, които поддържат едната или другата позиция – на страната на САЩ застават няколко страни от Западна Европа, включително Великобритания, Франция и други, които заедно учредяват Организацията на Северноатлантическия договор НАТО (1949). На страната на Съветския съюз са страните от Източна Европа, които са под контрола на Съветския съюз, включително Унгария, Чехословакия, Полша, България и други, които формират Варшавския договор.

Alongside the two superpowers, various countries gather around one position or the other. On the side of the United States stand several Western European countries, including Britain, France and others, which together founded the North Atlantic Treaty Organization, NATO (1949). On the side of the Soviet Union are the countries of Eastern Europe that are under Soviet control, including Hungary, Czechoslovakia, Poland, Bulgaria and others, which form the Warsaw Pact.

Противопоставянето или „студената война“ между двата лагера е придружено с взаимни подозрения, конкуренция за власт, сила и военни заплахи, икономически натиск, селективна помощ, дипломатически маневри, пропаганда, убийства, ограничени военни операции и пълномащабни войни. Основните действащи лица в конфликта са разузнавателните служби като ЦРУ и КГБ. Продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991.

The confrontation, or “cold war”, between the two camps is accompanied by mutual suspicion, competition for power, strength and military threats, economic pressure, selective aid, diplomatic manoeuvring, propaganda, assassinations, limited military operations and full-scale wars. The main actors in the conflict are intelligence services such as the CIA and the KGB. It lasts from 1947 until the collapse of the Soviet Union in 1991.

Непосредствено след края на Втората световна война британският писател и публицист Джордж Оруел използва наименованието „студена война“ в своето есе „Ти и атомната бомба“ („You and the Atomic Bomb“), публикувано на 19 октомври 1945 г. в списание „Трибюн“. Разглеждайки света, живеещ в сянката на заплахата от атомна война, той предупреждава за създаването на един „мир, който не е мир“, а перманентна „студена война“, имайки предвид засилващата се идеологическа конфронтация между Съветския съюз и Запада. На 10 март 1946 г. Оруел пише в „Обзървър“, че „след Московската конференция миналия декември Русия започна да води „студена война“ срещу Британия и Британската империя“.

Immediately after the end of the Second World War, the British writer and journalist George Orwell used the expression “cold war” in his essay “You and the Atomic Bomb”, published in the magazine Tribune on 19 October 1945. Considering a world living in the shadow of the threat of atomic war, he warned of the creation of a “peace that is no peace”, a permanent “cold war”, with reference to the growing ideological confrontation between the Soviet Union and the West. On 10 March 1946 Orwell wrote in the Observer that “after the Moscow conference last December, Russia began to make a ‘cold war’ on Britain and the British Empire”.

Навлизането на термина в политическата реторика обикновено се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя реч по време на обсъждането на доктрината „Труман“ на 16 април 1947 г. казва: „Нека не се заблуждаваме – днес ние сме в състояние на студена война“. Журналистът Уолтър Липман дава на термина широка популярност със своята книга „Студена война“ („Cold War“; 1947).

The entry of the term into political rhetoric is usually attributed to the American financier and politician Bernard Baruch, who, in a speech during the debate on the Truman Doctrine on 16 April 1947, said: “Let us not be deceived: today we are in the midst of a cold war.” The journalist Walter Lippmann gave the term wide currency with his book “The Cold War” (1947).

В историографията няма единно мнение за началния момент на Студената война. Докато повечето историци търсят нейното начало във времето непосредствено след Втората световна война, някои смятат, че тя започва още в края на Първата световна война, а напрежения между Руската империя, някои други европейски страни и Съединените щати могат да се проследят назад във времето дори до средата на 19 век.

Historiography does not agree on the starting point of the Cold War. While most historians look for its beginning in the period immediately after the Second World War, some believe that it began as early as the end of the First World War, and tensions between the Russian Empire, some other European countries and the United States can be traced back even to the middle of the nineteenth century.

В резултат на Октомврийската революция в Русия от 1917 г. и излизането на страната от Първата световна война, Съветска Русия остава изолирана на международната дипломатическа сцена. Владимир Ленин заявява, че страната се намира във „враждебно капиталистическо обкръжение“ и разглежда дипломацията като средство да държи неприятелите разделени. Важна роля за това играе създаването на Коминтерна, призоваващ за революционни вълнения в чужбина.

As a result of the October Revolution in Russia in 1917 and the country's withdrawal from the First World War, Soviet Russia remained isolated on the international diplomatic stage. Vladimir Lenin declared that the country was in a “hostile capitalist encirclement” and regarded diplomacy as a means of keeping its enemies divided. An important role in this was played by the creation of the Comintern, which called for revolutionary unrest abroad.

Следващият съветски водач Йосиф Сталин също гледа на Съветския съюз като на „социалистически остров“ и смята, че съветското правителство трябва да се погрижи „сегашното капиталистическо обкръжение да бъде заменено със социалистическо обкръжение“. Още през 1925 г. Сталин разглежда международната политика като двуполюсен свят, в който Съветският съюз привлича държавите, гравитиращи към социализма, а капиталистическите страни – държавите, гравитиращи към капитализма. Това състояние той нарича „временна стабилизация на капитализма“, предшестваща неговия бъдещ край.

The next Soviet leader, Joseph Stalin, likewise saw the Soviet Union as a “socialist island” and held that the Soviet government must ensure that “the present capitalist encirclement is replaced by a socialist encirclement”. As early as 1925 Stalin viewed international politics as a bipolar world in which the Soviet Union attracts the states gravitating towards socialism and the capitalist countries attract the states gravitating towards capitalism. He called this condition the “temporary stabilisation of capitalism”, which precedes its future end.

Няколко основни събития от междувоенния период засилват подозренията и недоверието между Запада и Съветския съюз – подкрепата на Антантата за антикомунистическите сили в Руската гражданска война; нападките на комунистите срещу капитализма; съветско-германският Рапалски договор от 1922 г.; съветското финансиране на общата стачка във Великобритания през 1926 г., довело до скъсване на отношенията между двете страни; декларацията на Сталин от 1927 г., че мирното съвместно съществуване с капиталистическите страни „остава в миналото“; обвиненията в Шахтинското дело от 1928 г. за подговян от Франция и Великобритания държавен преврат в Русия; смъртта на 6 – 8 милиона души глада в Украйна през 1932 – 1933 г.; продължилият до 1932 г. отказ на Съединените щати да признаят съветското правителство; Голямата чистка от 1936 – 1938 г., включваща поредица кампании на политически репресии в Съветския съюз, при които са екзекутирани над половин милион души и които са съпътствани от обвинения в шпионаж от страна на Великобритания, Франция, Япония и Германия.

Several major events of the interwar period increased suspicion and mistrust between the West and the Soviet Union: the Entente's support for the anti-communist forces in the Russian Civil War; communist attacks on capitalism; the Soviet–German Treaty of Rapallo of 1922; Soviet funding of the general strike in Britain in 1926, which led to a break in relations between the two countries; Stalin's declaration in 1927 that peaceful coexistence with the capitalist countries “is a thing of the past”; the accusations in the Shakhty Trial of 1928 of a coup d'état in Russia instigated by France and Britain; the deaths of 6 to 8 million people in the famine in Ukraine in 1932–1933; the refusal of the United States, which lasted until 1932, to recognise the Soviet government; and the Great Purge of 1936–1938, a series of campaigns of political repression in the Soviet Union in which more than half a million people were executed and which were accompanied by accusations of espionage on the part of Britain, France, Japan and Germany.

Отношенията между Съветския съюз и Запада се влошават още повече, след като, седмица преди началото на Втората световна война, Съветският съюз и Германия сключват Пакта Рибентроп-Молотов, с тайно споразумение към който си поделят Източна Европа. Малко по-късно, на 1 септември 1939 г., Германия нахлува в Полша и слага началото на войната. Няколко дни по-късно Червената армия завзема договорената за СССР част, земи в днешни Беларус и Украйна.

Relations between the Soviet Union and the West deteriorated still further when, a week before the start of the Second World War, the Soviet Union and Germany concluded the Molotov–Ribbentrop Pact, with a secret agreement attached to it by which they divided Eastern Europe between themselves. Shortly afterwards, on 1 September 1939, Germany invaded Poland and began the war. A few days later the Red Army seized the part allotted to the USSR, lands in present-day Belarus and Ukraine.

През следващите година и половина Германия и Съветският съюз развиват интензивни търговски отношения, обменяйки стратегически военни стоки. Сътрудничеството между двете държави продължава до лятото на 1941 г., когато Германия нарушава пакта Рибентроп-Молотов и с Операцията „Барбароса“ нахлува в Съветския съюз през териториите, които малко по-рано са поделили помежду си.

For the following year and a half Germany and the Soviet Union developed intensive trade relations, exchanging strategic military goods. Cooperation between the two states continued until the summer of 1941, when Germany broke the Molotov–Ribbentrop Pact and, with Operation Barbarossa, invaded the Soviet Union through the territories that the two had divided between themselves shortly before.

След началото на операция „Барбароса“ Съветският съюз и западните сили се оказват на една страна във войната и започват да си сътрудничат, но доверието между тях е нестабилно. От съветска страна подозират британците и американците в заговор, целящ Съветския съюз да понесе основната тежест от войната срещу Германия, като умишлено забавят откриването на втори фронт срещу Германия.

After the launch of Operation Barbarossa the Soviet Union and the Western powers found themselves on the same side in the war and began to cooperate, but trust between them was unstable. On the Soviet side, the British and Americans were suspected of a plot aimed at making the Soviet Union bear the main burden of the war against Germany by deliberately delaying the opening of a second front against Germany.

Западните съюзници, от своя страна смятат, че Съветският съюз умишлено се въздържа от намеса при потушаването на Варшавското въстание от германците. По време на въстанието съветската авиация сваля поне един британски самолет, опитващ се да подпомогне с доставки въстаниците. По същото време в различни части на Полша се стига до сблъсъци между подкрепяната от британците Армия Крайова и просъветски партизани.

The Western Allies, for their part, believed that the Soviet Union deliberately refrained from intervening while the Warsaw Uprising was being suppressed by the Germans. During the uprising Soviet aircraft shot down at least one British plane that was trying to help the insurgents with supplies. At the same time, clashes occurred in various parts of Poland between the British-backed Home Army (Armia Krajowa) and pro-Soviet partisans.

Още по време на войната Съветския съюз и западните съюзници имат разногласия за следвоенното устройство на Европа. Западните съюзници се стремят към система за сигурност, при която във всички страни, в които това е възможно, се установяват демократични режими, а противоречията между тях се разрешават в рамките на международни организации. Съветският съюз от друга страна, позовавайки се на историческия опит на Русия с чужди нашествия и огромните понесени жертви и разрушения във Втората световна война, иска да подобри сигурността си, установявайки контрол върху вътрешните работи на съседните страни.

Even during the war the Soviet Union and the Western Allies had disagreements about the postwar order in Europe. The Western Allies sought a security system in which democratic regimes would be established in all countries where this was possible, and the contradictions between them would be resolved within international organisations. The Soviet Union, on the other hand, invoking Russia's historical experience of foreign invasions and the enormous losses and destruction suffered in the Second World War, wanted to improve its security by establishing control over the internal affairs of neighbouring countries.

По време на Ялтенската конференция през февруари 1945 г. двете страни не успяват да постигнат съгласие за общата рамка на следвоенното устройство на Европа. През април 1945 г. Уинстън Чърчил и Хари Труман се противопоставят на решението на Сталин да признае прокомунистическото Люблинско правителство на Полша, за сметка на Полското правителство в изгнание, което ръководи полските войски във войната.

At the Yalta Conference in February 1945 the two sides failed to agree on the general framework for the postwar order in Europe. In April 1945 Winston Churchill and Harry Truman opposed Stalin's decision to recognise the pro-communist Lublin government of Poland at the expense of the Polish government in exile, which had led the Polish forces in the war.

Фактическото положение в края на Втората световна война е, че съветските войски окупират Източна Европа, а тези на западните съюзници – западната и южната част на континента. Съветският съюз, САЩ, Великобритания и Франция разделят Германия и Австрия на четири окупационни зони и установяват някои общи правила за общ контрол в тях. Създадена е Организацията на обединените нации (ООН), която трябва да поддържа световния мир, но възможностите за действие на нейния Съвет за сигурност са на практика блокирани от правото на вето на постоянните членове. В резултат на това ООН се превръща в пасивен наблюдател и форум за размяна на полемична реторика.

The actual situation at the end of the Second World War was that Soviet troops occupied Eastern Europe, while those of the Western Allies occupied the western and southern parts of the continent. The Soviet Union, the United States, Britain and France divided Germany and Austria into four occupation zones and established some common rules for joint control there. The United Nations (UN) was created to maintain world peace, but the capacity of its Security Council to act was in practice blocked by the veto power of the permanent members. As a result, the UN became a passive observer and a forum for the exchange of polemical rhetoric.

По време на последните етапи от войната Съветският съюз полага основите на Социалистическия лагер. Още в началото на войната, с Пакта Рибентроп-Молотов, СССР анексира източните части на Полша (включени в Украинската и Беларуската съветска социалистическа република), Латвия (превърната в Латвийска съветска социалистическа република), Естония (превърната в Естонска съветска социалистическа република), Литва (превърната в Литовска съветска социалистическа република), части от Финландия (включени в Карело-финската съветска социалистическа република) и източните части на Румъния (превърнати в Молдавска съветска социалистическа република). В края на войната под съветска окупация са и България, Румъния, Унгария, Чехословакия, Полша и части от Германия, Австрия и Югославия.

During the final stages of the war the Soviet Union laid the foundations of the Socialist camp. Already at the beginning of the war, with the Molotov–Ribbentrop Pact, the USSR annexed the eastern parts of Poland (included in the Ukrainian and Byelorussian Soviet Socialist Republics), Latvia (turned into the Latvian Soviet Socialist Republic), Estonia (turned into the Estonian Soviet Socialist Republic), Lithuania (turned into the Lithuanian Soviet Socialist Republic), parts of Finland (included in the Karelo-Finnish Soviet Socialist Republic) and the eastern parts of Romania (turned into the Moldavian Soviet Socialist Republic). At the end of the war Bulgaria, Romania, Hungary, Czechoslovakia, Poland and parts of Germany, Austria and Yugoslavia were also under Soviet occupation.

Британският министър-председател Чърчил е загрижен, че с присъствието на многочислени съветски войски в Европа и при положение, че не може да се вярва на Сталин, не е изключено съветско нападение срещу Западна Европа. През пролетта на 1945 г. британски военни експерти разработват планове за Операция „Немислимо“, предвиждащи военни действия на Съединените щати и Великобритания срещу Съветския съюз, но те са отхвърлени от ръководството на Генералния щаб като неосъществими по военно-технически причини.

The British prime minister Churchill was concerned that, with numerous Soviet troops present in Europe and given that Stalin could not be trusted, a Soviet attack on Western Europe could not be ruled out. In the spring of 1945 British military experts drew up plans for Operation Unthinkable, envisaging military action by the United States and Britain against the Soviet Union, but the leadership of the General Staff rejected them as unfeasible for military-technical reasons.

Началото на Студената война обикновено се свързва с речта на Чърчил от 5 март 1946 г. в университета в американския град Фултън. В присъствието на Труман бившият министър-председател призовава Запада към единство срещу съветската заплаха, срещу сянката, спуснала се върху добре осветената от победата във войната сцена: „От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите държави в Централна и Източна Европа.“ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези знаменити градове, продължава Чърчил, се намират в съветската сфера, подложени са не само на съветско влияние, но и на все по-пълен контрол от Москва. „Комунистическите партии, които бяха твърде слаби във всичките тези държави от Източна Европа, получиха превъзходство и власт, която много надминава тяхното значение, и те навсякъде се стремят да упражняват тоталитарен контрол. Почти навсякъде се инсталират полицейски режими и, с изключение на Чехословакия, там няма истинска демокрация.“

The beginning of the Cold War is usually linked with Churchill's speech of 5 March 1946 at the university in the American town of Fulton. In the presence of Truman, the former prime minister called on the West to unite against the Soviet threat, against the shadow that had fallen upon a scene so lately lit by the Allied victory: “From Stettin in the Baltic to Trieste in the Adriatic, an iron curtain has descended across the Continent. Behind that line lie all the capitals of the ancient states of Central and Eastern Europe.” Warsaw, Berlin, Prague, Vienna, Budapest, Belgrade, Bucharest and Sofia, all these famous cities, Churchill continued, lie in the Soviet sphere and are subject not only to Soviet influence but to an increasingly high measure of control from Moscow. “The Communist parties, which were very small in all these Eastern States of Europe, have been raised to pre-eminence and power far beyond their numbers and are seeking everywhere to obtain totalitarian control. Police governments are pervading in nearly every case and, so far, except in Czechoslovakia, there is no true democracy.”

От 1943 г. и нататък, Червената армия отблъсква германските сили от Източна Европа. Победите ѝ се празнуват от САЩ, Англия и източноевропейските народи.

From 1943 onwards the Red Army pushed German forces back out of Eastern Europe. Its victories were celebrated by the United States, Britain and the peoples of Eastern Europe.

Всички обаче започват да си задават въпроса какво ще стане след края на войната. На Ялтенската конференция Рузвелт, Сталин и Чърчил се споразумяват всяка страна да избере какво правителство иска чрез свободни избори. Между 1945 и 1947 в повечето страни избори се провеждат. Но комунистите чрез политически машинации идват на власт чрез коалиране с други партии в Полша, Унгария, Румъния, България и Чехословакия.

Everyone, however, began to ask what would happen once the war was over. At the Yalta Conference Roosevelt, Stalin and Churchill agreed that each country would choose the government it wanted through free elections. Between 1945 and 1947 elections were held in most countries. But the communists, through political manoeuvring, came to power by forming coalitions with other parties in Poland, Hungary, Romania, Bulgaria and Czechoslovakia.

Не съвсем демократично до 1948 във всички изброени страни е наложена почти пълна комунистическа диктатура, някъде по-слаба (Унгария), на други места изключително силна (Полша, България).

In a way that was not entirely democratic, by 1948 an almost complete communist dictatorship had been imposed in all of the countries listed, in some places weaker (Hungary), in others exceptionally strong (Poland, Bulgaria).

Сталин взема решенията вместо всички правителства в Източна Европа. Основно изключение прави маршал Йосип Броз Тито, който отказва да бъде марионетка в ръцете на Сталин, заради което е третиран като враг.

Stalin made the decisions for all the governments of Eastern Europe. The main exception was Marshal Josip Broz Tito, who refused to be a puppet in Stalin's hands and was therefore treated as an enemy.

Сталин обаче не се задоволява само с Източна Европа. Той използва силни връзки и строго контролира комунистическите партии в Западна Европа. След войната изглеждало твърде вероятно Франция и Италия да се превърнат в комунистически републики. Сталин подкрепя и окуражава комунистическите движения и в Азия, особено в британските владения Индия и Малайзия. За САЩ и Великобритания Сталин е човек, който иска да завладее света и да го превърне в огромна комунистическа територия.

Stalin, however, was not satisfied with Eastern Europe alone. He used strong ties with the communist parties of Western Europe and kept them under strict control. After the war it seemed quite likely that France and Italy would become communist republics. Stalin also supported and encouraged communist movements in Asia, especially in the British possessions of India and Malaya. For the United States and Britain, Stalin was a man who wanted to conquer the world and turn it into one enormous communist territory.

На 12 март 1947 г. президентът на САЩ Хари Труман се обръща към Конгреса с послание за външната политика на САЩ. В Гърция комунистите, подпомагани пряко от България, Югославия и Албания, започват гражданска война срещу монархистите, които от своя страна са поддържани от Великобритания. Турция също не се чувства твърде удобно до своя съсед СССР, който предявява териториални претенции. За оказването на военна и икономическа помощ на двете страни Труман иска 400 млн. долара и Конгресът се съгласява да отпусне тази сума. Труман следва т. нар. политика за сдържане на комунизма. Освен доктрината „Труман“, тази политика се изпълнява и чрез плана „Маршал“, с който САЩ отпуска на страните от Западна Европа огромни заеми с цел съживяване на икономиките им. По този начин още веднъж се очертава границата Запад-Изток.

On 12 March 1947 the President of the United States, Harry Truman, addressed Congress with a message on American foreign policy. In Greece the communists, aided directly by Bulgaria, Yugoslavia and Albania, had begun a civil war against the monarchists, who in turn were supported by Britain. Turkey, too, did not feel entirely comfortable next to its neighbour the USSR, which was making territorial claims. To provide military and economic assistance to the two countries Truman asked for 400 million dollars, and Congress agreed to grant that sum. Truman pursued the so-called policy of containment of communism. Besides the Truman Doctrine, this policy was carried out through the Marshall Plan, under which the United States granted huge loans to the countries of Western Europe in order to revive their economies. In this way the West–East dividing line was drawn once again.

По време на Студената война са създадени два противостоящи военно-политически съюза НАТО (през 1949 г.) и Варшавски договор (през 1955 г.). Студената война не е нормален военен конфликт; САЩ и СССР никога не са воювали. Те обаче често са подкрепяли различни воюващи страни. Сблъсъкът на двете сили се проявява в най-странни ситуации – като Световното първенство по шахмат например.

During the Cold War two opposing military and political alliances were created: NATO (in 1949) and the Warsaw Pact (in 1955). The Cold War is not an ordinary military conflict; the United States and the USSR never fought each other. They did, however, often support different warring parties. The clash of the two powers showed itself in the strangest situations, such as the World Chess Championship, for example.

Въпреки това Студената война е политически, военен, медиен конфликт, който оказва огромно влияние върху живота на хиляди невинни граждани. Това е борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи.

Nevertheless, the Cold War is a political, military and media conflict that exerted enormous influence on the lives of thousands of innocent citizens. It is a struggle between totalitarianism and democracy, a struggle for a new world order between two opposing systems.

Няколко събития и явления са показателни за същността на Студената война:

Several events and phenomena are indicative of the nature of the Cold War:

Берлинската блокада. След войната Германия е разделена на четири зони, окупирани от СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Последните три обединяват усилия и създават т. нар. Тризония. Образуват се две основни области – Западна и Източна, като границата между тях минава през столицата Берлин и я разделя на две части. Сталин решава, че Берлин трябва да е изцяло в неговата половина от Германия. През лятото на 1948 г. той блокира всички пътища, железопътни и водни връзки със Западните зони. Сталин смята, че по този начин ще прекъсне снабдяването на Западен Берлин и целият град ще стане източна територия. Той обаче подценява Труман. Западните съюзници решават да снабдяват своята част от града по въздух. Операцията е огромна и трае почти година. Разбирайки, че Труман няма да се откаже лесно от своето „парче“, Сталин преустановява блокадата.

The Berlin Blockade. After the war Germany was divided into four zones, occupied by the USSR, the United States, Britain and France. The last three joined their efforts and created the so-called Trizonia. Two main areas were formed, Western and Eastern, with the border between them running through the capital, Berlin, and dividing it into two parts. Stalin decided that Berlin should lie entirely in his half of Germany. In the summer of 1948 he blocked all road, rail and water links with the Western zones. Stalin thought that in this way he would cut off supplies to West Berlin and the whole city would become eastern territory. He underestimated Truman, however. The Western Allies decided to supply their part of the city by air. The operation was enormous and lasted almost a year. Realising that Truman would not easily give up his “piece”, Stalin ended the blockade.

Корейската война. През 1949 китайският комунистически лидер Мао Дзъдун завзема властта в Китай. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН, но Сталин е много доволен от преврата и в знак на несъгласие с решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН. В края на Втората световна война Корея е разделена на две части – съветска (северна) и американска (южна). Между двете части непрекъснато има конфликти, които преминават в истински военни действия през 1950. През септември комунистите надделяват и завземат цялата страна. Труман веднага реагира и се обръща към ООН. Техни войски, предимно американски, се включват в конфликта и освобождават южната част, но преминават бившата граница и се доближават твърде много до Китай. За Мао това е недопустимо, затова той се намесва и връща съюзническите войски зад границата. Войната продължава следващите две години, като облива цяла Корея в кръв. Според мирния договор, подписан през 1953 г., границата между Северна и Южна Корея си остава същата от преди началото на войната. За 3 години има около 1,3 млн. убити цивилни и още толкова войници. Военните сблъсъци между двете части на Корея продължават дори след приключването на Студената война и разпадането на СССР. Разделението остава и днес.

The Korean War. In 1949 the Chinese communist leader Mao Zedong seized power in China. The United States did not allow Mao to take his seat at the UN, but Stalin was very pleased with the coup, and in protest at the American decision the USSR withdrew from the UN. At the end of the Second World War Korea had been divided into two parts, Soviet (northern) and American (southern). There were constant conflicts between the two parts, which turned into real military action in 1950. In September the communists gained the upper hand and took the whole country. Truman reacted immediately and turned to the UN. UN forces, mostly American, joined the conflict and liberated the southern part, but crossed the former border and came too close to China. For Mao this was unacceptable, so he intervened and drove the allied troops back across the border. The war continued for the next two years and bathed the whole of Korea in blood. Under the peace agreement signed in 1953, the border between North and South Korea remained the same as before the war. In three years there were about 1.3 million civilian dead and as many soldiers. Military clashes between the two parts of Korea continued even after the end of the Cold War and the collapse of the USSR. The division remains to this day.

Унгарската революция. След смъртта на Сталин през 1953 г. начело на СССР застава Никита Хрушчов. Той решава да смаже антикомунистическа революция в Унгария през 1956.

The Hungarian Revolution. After Stalin's death in 1953 Nikita Khrushchev came to head the USSR. He decided to crush the anti-communist revolution in Hungary in 1956.

Берлинската стена. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например ФРГ влиза в НАТО, докато ГДР е част от Варшавския договор и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема. На 13 август 1961 г. между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонни стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Възможно е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. За това си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва „По-добре стена, отколкото война“.

The Berlin Wall. By this time the differences between East and West Germany were huge (although Germany had not been divided by treaty); for example, the Federal Republic joined NATO, while the GDR was part of the Warsaw Pact, and so on. In Berlin Khrushchev saw a total threat from Western spies, as well as an excellent opportunity for people seeking a better life in the West to leave Soviet territory. Khrushchev found an extreme solution to the problem. On 13 August 1961 barriers were erected between East and West Berlin, later replaced by concrete walls. Crossing was forbidden to military personnel and civilians alike. Soviet tanks faced American ones. A real war could have broken out. In the end all sides accepted the wall, even the United States. President Kennedy was sharply criticised for this decision, but in his defence he pointed out: “A wall is better than a war.”

Карибската криза. Освен във всички други области, надпреварата между Западния и Източния блок се изразява и в надпревара за производство на ядрено оръжие. През 1962 г. САЩ разполагат ядрени ракети „Юпитер“ близо до Измир в Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. В отговор СССР се опитва да настани ядрени ракети в Куба. На 14 октомври 1962 г. американски разузнавателен самолет Локхийд U-2 заснема от въздуха строителната площадка за силоз на ракета SS-4 на кубинска територия. Снимките са показани на Джон Кенеди на 16 октомври. До 19 октомври полетите на американските разузнавателни самолети доказват, че вече са в бойна готовност четири съветски площадки за изстрелване на ядрени ракети по територията на САЩ. Светът е на косъм да навлезе в разрушителна фаза на Студената война. Кенеди веднага сформира екип от съветници – някои от тях предлагат нападение на Куба, според други трябва да се действа внимателно и дипломатично. Кенеди взима решение да направи морска блокада на Куба. На 22 октомври в телевизионна реч Джон Кенеди изразява американската решителност да се отговори подобаващо на съветското предизвикателство, но междувременно скрито и тайно Робърт Макнамара е изпратен на секретна мисия в съветското посолство във Вашингтон. На 27 октомври американските и съветските кораби се сблъскват. Няколко часа делят света от война. Междувременно британският министър-председател Харолд Макмилан и по-голяма част от международната общност призовават към търсенето на единственото възможно дипломатическо решение на така създалата се патова ситуация в световната геополитика. След няколко съобщения и телефонен разговор между Кенеди и Хрушчов кризата е овладяна. Договорено е САЩ да снемат блокадата около Куба и да изтеглят ядрените си ракети от Турция, а СССР да прибере установките си. По-късно (1963) някои държави, сред които СССР и САЩ, подписват споразумение, с което се задължават да прекратят детонирането на атомни оръжия навсякъде с изключение на подземните пластове.

The Cuban Missile Crisis. In addition to all the other fields, the rivalry between the Western and Eastern blocs also took the form of an arms race in nuclear weapons. In 1962 the United States deployed Jupiter nuclear missiles near Izmir in Turkey, which directly threatened the cities of the western parts of the USSR. In response the USSR tried to place nuclear missiles in Cuba. On 14 October 1962 an American Lockheed U-2 reconnaissance aircraft photographed from the air the construction site of an SS-4 missile silo on Cuban territory. The photographs were shown to John Kennedy on 16 October. By 19 October flights of American reconnaissance aircraft proved that four Soviet launch sites for nuclear missiles aimed at United States territory were already combat-ready. The world was on the brink of entering a devastating phase of the Cold War. Kennedy immediately formed a team of advisers; some of them proposed an attack on Cuba, while others held that it was necessary to act carefully and diplomatically. Kennedy decided on a naval blockade of Cuba. On 22 October, in a television address, John Kennedy expressed American determination to respond appropriately to the Soviet challenge, but in the meantime Robert McNamara was secretly sent on a confidential mission to the Soviet embassy in Washington. On 27 October American and Soviet ships clashed. Only a few hours separated the world from war. Meanwhile the British prime minister Harold Macmillan and most of the international community called for the search for the only possible diplomatic solution to the stalemate that had arisen in world geopolitics. After several messages and a telephone conversation between Kennedy and Khrushchev, the crisis was brought under control. It was agreed that the United States would lift the blockade around Cuba and withdraw its nuclear missiles from Turkey, and that the USSR would take back its installations. Later (1963) some states, among them the USSR and the United States, signed an agreement committing themselves to stop detonating atomic weapons everywhere except underground.

През 1960-те се забелязват признаци на намаляване на ограниченията в търговията и пътуванията в социалистическите държави, както и в културните контакти. Тези частични реформи почти винаги са резултат от решения на отделните социалистически държави. Еднопартийните системи и лидери са факт, но у някои народи се забелязва желание за по-голяма свобода. Пример за това е Чехословакия с известна политическа либерализация през 1968 г., наречена Пражка пролет, прекратена с военна интервенция с войски на Варшавския договор. Две години по-късно в Познан избухват работнически бунтове, които се повтарят през 1976 г.

In the 1960s signs appeared of a relaxation of restrictions on trade and travel in the socialist states, as well as in cultural contacts. These partial reforms were almost always the result of decisions by individual socialist states. One-party systems and leaders remained a fact, but among some peoples a desire for greater freedom could be seen. An example is Czechoslovakia, with a degree of political liberalisation in 1968 known as the Prague Spring, ended by a military intervention by Warsaw Pact troops. Two years later workers' riots broke out in Poznań, and were repeated in 1976.

Започват стъпки към намаляване на напрежението като се подписват няколко договора, свързани с ограничаването на опитите с ядрени оръжия (1963 г.) и с тяхното неразпространение (1968). Изградена е Гореща линия (директна телефонна връзка между Кремъл и Белия дом). Това създава доверие между двете страни и е предпоставка за процес на „размразяване“ или „разведряване“ в руско-американските отношения. Резултатът е провеждането на преговори за ограничение на стратегическите въоръжения (САЛТ), както и на Конференция по сигурността и сътрудничеството в Европа в Хелзинки на 1 август 1975 г., където е подписана декларация в защита на човешките права Целта е да се подобрят отношенията между държавите от Съветския блок и Запада.

Steps towards reducing tension began with the signing of several treaties on limiting nuclear weapons testing (1963) and on their non-proliferation (1968). A hotline was set up (a direct telephone link between the Kremlin and the White House). This created trust between the two sides and was a precondition for a process of “thaw” or “détente” in Russian–American relations. The result was the holding of Strategic Arms Limitation Talks (SALT), as well as the Conference on Security and Co-operation in Europe in Helsinki on 1 August 1975, where a declaration in defence of human rights was signed. The aim was to improve relations between the states of the Soviet bloc and the West.

През 1978 г. полският кардинал Карол Войтила е избран за папа и през 1979 г. посещава Полша – нещо немислимо десетина години преди това. През 1980 г. се създава профсъюзът Солидарност, който предвещава край на монопола на комунистическата партия в Полша. Успехът му е бърз и огромен и в края на 1981 г. правителството е принудено да обяви военно положение, което продължава две години. В крайна сметка са предприети редица стопански и институционални реформи, в т.ч. провеждане на кръгла маса с опозицията.

In 1978 the Polish cardinal Karol Wojtyła was elected pope, and in 1979 he visited Poland, something unthinkable ten years or so earlier. In 1980 the trade union Solidarity was founded, which heralded the end of the communist party's monopoly in Poland. Its success was rapid and enormous, and at the end of 1981 the government was forced to declare martial law, which lasted two years. In the end a number of economic and institutional reforms were undertaken, including a round table with the opposition.

Въпреки разведряването след избирането на Роналд Рейгън за президент на САЩ настъпва подновена ескалация на Студената война, която достига своя връх със съветската инвазия в Афганистан през 1979. Инвазията води до ново замразяване на отношенията между Съветския съюз и Съединените щати. След като става ясно, че тази война е обречена на неуспех, руснаците в крайна сметка се отказват от нея. Но САЩ също се намесва с военна сила в Никарагуа, Салвадор и остров Гренада, където има антиамерикански настроени правителства и партизански движения. През 1983 г. Рейгън обявява нова отбранителна инициатива (наричана „междузвездни войни“), която поне за известно време спира американско-съветските преговори за разоръжаване.

Despite détente, after the election of Ronald Reagan as President of the United States a renewed escalation of the Cold War set in, reaching its peak with the Soviet invasion of Afghanistan in 1979. The invasion led to a fresh freeze in relations between the Soviet Union and the United States. Once it became clear that this war was doomed to failure, the Russians eventually gave it up. But the United States also intervened with military force in Nicaragua, El Salvador and the island of Grenada, where there were anti-American governments and guerrilla movements. In 1983 Reagan announced a new defence initiative (called “Star Wars”), which, at least for a time, halted American–Soviet disarmament negotiations.

Този период приключва с появата на Михаил Горбачов през 1985 г. Той изтегля съветските войски от Афганистан през 1988 г.

This period ended with the appearance of Mikhail Gorbachev in 1985. He withdrew Soviet troops from Afghanistan in 1988.

Краят на Студената война практически настъпва с началото на перестройката, последвано от рухване на комунистическата система през 1991 г., като няма единно мнение за причините и дали това става поради вътресистемно псевдоидеологическо решение или в резултат от натиска на Запада. От 1989 до 1991 г. една по една държавите сателити на СССР отхвърлят старите комунистически правителства и те са заменени от демократични, които в почти всички случаи (с изключение на Германия) са съставени от пребоядисани кадри на бившите тоталитарни режими. Пада и Берлинската стена – олицетворение на желязната завеса. Чехословакия, Унгария и Полша заявяват, че ще оттеглят подкрепата си за Варшавския договор и на среща в Прага неговото действие е прекратено от 1 юли 1991 г.

The end of the Cold War practically came with the start of perestroika, followed by the collapse of the communist system in 1991, and there is no agreement on the causes or on whether this happened as a result of a pseudo-ideological decision within the system or under pressure from the West. From 1989 to 1991 the satellite states of the USSR, one after another, rejected their old communist governments, which were replaced by democratic ones that, in almost all cases (with the exception of Germany), were made up of repainted cadres of the former totalitarian regimes. The Berlin Wall, the embodiment of the Iron Curtain, also fell. Czechoslovakia, Hungary and Poland declared that they would withdraw their support for the Warsaw Pact, and at a meeting in Prague its operation was terminated as of 1 July 1991.

През 1985 г. в Съветския съюз на власт идва Михаил Горбачов. Съветската икономика е в тежкото състояние, което е резултат основно от многото неефективни индустриални производства, в които се залага на количеството пред качеството. Горбачов провежда множество икономически и политически реформи – гласност и перестройка. Реформите не помагат съществено да се излекува влошеното състояние на съветската икономика. В същото време съветският режим среща трудности, дължащи се на други фактори – провала на войната в Афганистан, където САЩ подкрепя бунтовниците и аварията в Чернобил, която причинява огромни щети най-вече на Украйна и нейната околна среда.

In 1985 Mikhail Gorbachev came to power in the Soviet Union. The Soviet economy was in a grave condition, resulting mainly from many inefficient industrial enterprises that favoured quantity over quality. Gorbachev carried out many economic and political reforms: glasnost and perestroika. The reforms did not substantially help to cure the deteriorated state of the Soviet economy. At the same time the Soviet regime encountered difficulties owing to other factors: the failure of the war in Afghanistan, where the United States supported the rebels, and the Chernobyl accident, which caused enormous damage, above all to Ukraine and its environment.

От 1989 г. комунистическите режими в Източна Европа започват да се разпадат. Отчасти причина за тези събития са голямата икономическа пропаст, създадена между Запада и социалистическите страни, както и стриктните мерки за контрол срещу разхлабването на съветския режим. Този процес е бърз и приключва през 1990 г. с обединението на Германия. В почти всички страни процесът протича без кръвопролития, но в Румъния събитията се развиват като военен преврат срещу режима. Югославия са разпада в резултат на падането на режима, което води до напускане на повечето страни във федерацията и началото на една война, която на отделни интервали продължава цяло десетилетие.

From 1989 the communist regimes in Eastern Europe began to fall apart. Partly responsible for these events were the great economic gap that had opened up between the West and the socialist countries, as well as strict control measures against any loosening of the Soviet regime. The process was rapid and ended in 1990 with the reunification of Germany. In almost all countries it proceeded without bloodshed, but in Romania events unfolded as a military coup against the regime. Yugoslavia disintegrated as a result of the fall of the regime, which led most of the countries in the federation to leave and to the start of a war that, with intervals, went on for a whole decade.

От 1988 г., Съветският съюз започва да се разпада, което намира отражение първо във войната в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Отслабването на Съветския съюз, става видно отчасти и при подкрепата на САЩ в войната в Персийския залив в началото на 1991 г. В средата на 1991 на изборите в Русия, печели Борис Елцин. Тези избори поставят началото на окончателното разпадане на страната. Военният преврат, който се провежда през август 1991 г. и има за цел да предотврати продължаването на процеса, е осуетен от руските републикански сили. След като става ясно, че балтийските страни са решени да се оттеглят от Съветския съюз, окончателното разпадане на Съветския съюз е обявено официално на 25 декември 1991.

From 1988 the Soviet Union began to disintegrate, which was reflected first in the war in Nagorno-Karabakh between Armenia and Azerbaijan. The weakening of the Soviet Union became evident, in part, in its support for the United States in the Gulf War in early 1991. In mid-1991 Boris Yeltsin won the elections in Russia. These elections marked the beginning of the final disintegration of the country. The coup attempt in August 1991, which aimed to prevent the process from continuing, was foiled by Russian republican forces. Once it became clear that the Baltic states were determined to leave the Soviet Union, the final dissolution of the Soviet Union was officially announced on 25 December 1991.